На нас ни трябва второ освобождение от духовното безразличие, от смъртоностното безверие, повдигане от калта , в която се намираме , имаме нуждата Някой да ни измие от всичките ни зли дела , от всичките ни зли мисли, мотиви, желания.Нима не се усещате ,че единственото ,което вършите е в пълно противоречие с това ,за което сте били създадени,родени и водени.Нима някога сте имали силата да промените нещата около вас.Не нямали сте нито силата,нито желанието , нито волята, да се отърсите от всичките си злини и дори не искате да светнете лампата за да не се видите ,че навсякъде около вас е кал и тиня,и не говоря за средата ,в която живеете ,а за метафоричното представяне на сърцата ви.И след , като нямате желанието да очистите себе си от греха , в който се намирате , от проклятието на света да сте вечни роби , да се предавате единствено на пиянства и разправии, на наркотици и зли деяния, ,на желанието да се саморазрушавате , всместо да градите и надграждате:
„Защото човеците ще бъдат себелюбиви, сребролюбиви, надменни, горделиви, хулители, непокорни на родителите, неблагодарни, нечестиви,без семейна обич, непримирими, клеветници, невъздържни, свирепи, неприятели на доброто,предатели, буйни, надути, повече сластолюбиви, а не боголюбиви,имащи вид на благочестие, но отречени от силата му“
, или сте предадени на това духовно равнодушие, нищо  ,което се случва около вас , да не ви касае пряко, да нямате страст да живеете да променяте , да продължавате всекидневните си обичаи, без да ви трогне да гледате как братята ви и сестрите ви ги тъпчат управители и всласти, престъпници и корупционни служители,глад и мор, болести и студ,то вие вече сте умрели,защото вашите души са хладки, и вашите сърца са закоравели:
‘‘Зная делата ти, че не си студен нито топъл. Дано да беше ти студен, или топъл. Така, понеже си хладък, нито топъл, нито студен, ще те повърна из устата Си.Понеже казваш: Богат съм, забогатях и нямам нужда от нищо, а не знаеш, че ти си окаяният, нещастен, сиромах, сляп и гол,то съветвам те да купиш от Мене злато, пречистено с огън, за да се обогатиш, и бели дрехи, за да се облечеш, та да се не яви срамотата на твоята голота, и колурий, за да помажеш очите си, та да виждаш. Ония, които любя, Аз ги изобличавам и наказвам; затова бъди ревностен да се покаеш“
Кажете ми , след като не искате да промените самите себе си, как ще промените , тези които са около вас, и над вас, и под вас?.Сега е дошъл редът да освободим нашите души. И това освобождение ще е несравнимо по-велико и ценно от освобождението през 1878-а година.То ще бъде ненадминат подвиг.Изискват се труд, време, живот, жертви и те трябва да бъдат принесени в нашият живот, нашите семейства, нашата работа, училище, приятели, а не само във фейсбук , интернет общностите, вбокс, .Тази свобода , тази силна вяра, тази любов , за която си струва да се борим.Това са ценностите , които сме загубили , през времената на нашето непокорство , и то непокорство именно ,след нашето освобождение.Веднъж ги е родила  нашата родина България , тези борци за свобода,любещи Бога и вярващи в Него,вярата опазили ,за свобода докрай се борили , Левски ,Ботев, Паисий ,нима е спряла да ражда борците си за свобода сега? Точно , когато имаме най-много нужда от тях!? Така , както Мойсей изведе израилтяните от робството на Египет , така Бог определи тези наши апостоли да ни изведат нас от турското робство .Но историята се преповтаря , доста от нас са изгубили своята вяра и са се предали на чужди учения, на погубителни ереси, на духовни учения , които им е приятно да ги слушат , защото са загубили своя дух за свобода.Предпочитаме да се кланяме на немите си идоли, на хора , и на плътските си желания.Служим на чужди богове,учим и наставляваме сърцата си и душите си , да гледат и слушат , какво Холивуд има да ни каже ,за това какво е любов, какво е зло , и какво е добро?
„Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение, а ще си натрупат учители по своите страсти, за да им гъделичкат ушите, и като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.“
Какво се случи? Забравихме ли завета , който сключихме с Бог? Нима Той не беше верен да ни изведе от робството, а сега какво?  Търсим свобода , искаме я , но я нямаме. Виждат ли очите ни надежда? Усещат ли краката ни здрава упора? Усещат ли ръцете ни почивка? Имат ли нашите души нахранване ? Туптят ли сърцата ни?  И в крайна сметка от каква свобода имаме нужда? Ще познаят ли душите ни истинската свобода ? И Кой отново може да ни я даде?

‘‘И тъй ако Синът ви освободи, ще бъдете наистина свободни“.(Йоан 8:36)
Това ще бъде заглавието на следващия пост.